4 факта за войната, в която Русия не печели нито една битка

Руско-японската война (1904/1905), Манджурия, Китай: японски войници водят ранени руски войници към полева болница

Getty Images
Абсолютно катастрофалната война срещу Япония носи многобройни загуби на Руската империя, накърнява военния ѝ престиж и дава тласък на революционните движения в страната.
  1. Руският военноморски флот понася най-голямото поражение в историята си

Руско-японската война (1904/1905) Тежко повреденият руски боен кораб

Най-ужасната военноморска загуба в руската история се случва в пролива Цушима между Япония и Корея на 27-28 май 1905 година. Втори тихоокеански флот, състоящ се от 38 кораба, е напълно унищожен от японския флот от 89 плавателни съда.

Бройката обаче не е единственото предимство на японците. Повечето им кораби са два пъти по-бързи от руските, по-модерни и по-напреднали. Освен това японските моряци имат далеч по-богат боен опит от руските си колеги.

В резултат на битката са потопени 21 руски кораба, седем са пленени, шест се спасяват в неутрални пристанища, където са задържани, а само няколко успяват да се измъкнат.

Поради катастрофата в Цушима Руската империя престава да е военноморска суперсила. В продължение на десетилетия след това "Цушима" е синоним на тотален провал.

  1. Руският съюзник Черна гора продължава да се бие с Япония повече от век след войната

Делегациите на Портсмутското споразумение: руската (отдясно на масата) - Коростовец, Набоков, Вите, Росен и Плансон; и японската (близката част на масата) - Адачи, Очиай, Комура, Такахира и Сато.

Като благодарност към Русия за дългогодишната политическа и икономическа подкрепа Княжество Черна гора обявява война на Япония. Това е просто мил жест, тъй като в Далечния изток да се бие с японците не е пратен нито един черноморски войник (само няколко доброволци).

Когато обаче Русия и Япония сключват мир през 1905 г., Черна гора е пренебрегната и технически тя продължава да е във война.

След Първата световна война страната губи суверенитета си за почти век. През краткия си период на "независимост" по време на Втората световна война като марионетна държава на Италия, Кралство Черна гора не е признато от японците и не е сключен мирен договор.

Едва през 2006 г., след като Черна гора се "развежда" със Сърбия и отново се появява на политическата карта, двете държави уреждат документално отношенията си. "Войната" е прекратена официално след 101 години.

  1. Русия не печели нито една важна битка

Руско укрепление по жреме на обсадата на

В Руско-японската война руските войски не печелят нито една важна битка, нито една офанзива или нападение и дори героичната дълга отбрана на крепостта "Порт Артур" завършва с предаване.

И все пак не всички епизоди на войната са катастрофални за руската армия. По време на битката при Мукден – най-голямата и най-кървавата в цялата война, японските загуби са два пъти по-големи от руските (15 000 срещу 8000). Въпреки че руската армия е принудена да напусне Мукден и да се оттегли, японците наричат тази битка "несигурна победа", която сериозно подкопава офанзивния им дух.

Успехът не е постигнат в открита битка, а с помощта на хитрост от страна на руските моряци. По време на обсадата на Порт Артур те разбират, че два японски бойни кораба – "Хацусе" и "Яшима" – използват един и същи ежедневен маршрут за патрулиране. Корабът за поставяне на мини "Амур" се възползва от мъглата, за да минира маршрута тайно, и двата кораба са унищожени на следващия ден.

  1. Японски генерал завладява руска крепост, но се самоубива

Генерал Ноги

Трета японска армия, ръководена от генерал Ноги Маресуке, обсажда руската крепост "Порт Артур" в китайската провинция Ляонин през юли 1904 година. Дългата защита трае до 2 януари 1905 година и струва на японците 56 000 жертви, включително двама от синовете на Ноги.

Когато крепостта се предава окончателно, Маресуке е обявен за национален герой в Япония. Той обаче вижда събитията в напълно различна светлина.

След войната генералът лично докладва на император Мейджи за превземането на крепостта. Ноги Маресуке губи самообладание, ридае и моли за прошка заради загубата на толкова много японски войници.

Маресуке моли императора да му позволи да се самоубие ритуално – да си направи сепуку. Мейджи отказва да хвърли вината върху генерала и молбата му е отхвърлена – поне докато самият император е жив.

Ноги Маресуке се връща към обикновения живот и става ментор на бъдещия император Хирохито, строи болници за ранените войници и мемориали на загиналите във войната японски и руски войници.

Въпреки това, малко след смъртта на императора, Маресуке решава, че е освободен от повелята му и се самоубива заедно с жена си на 13 септември 1912 година.

Вижте и тези 3 поражения, които костват славата на руския военноморски флот!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"